Mojito Lovers

Срам не, ами срам :-p

При това съм си подготвила серия от снимки и впечатления, които от месеци чакат да ги подредя и споделя.

Тържествено обещавам, че повече няма да правя така и ще пиша редовно!

Почвам с Меката на чалга културата в България, Слънчев бряг. О, времена, о, нрави! Още помня времето, в което всяко посещение там си беше събитие, с което да впечатлявш роднини и приятели. А сега, с всяка следваща година ми се отщява все повече дори да припарвам на километър околовръст… Ако не ми се налагаше да го посещавам по работа от време на време, отдавна да съм използвала услужливата си памет и да съм го забравила.

Ако врявата, пияните тийнейджъри от чуждите страни, чупенето на бутилките по улиците, сергиите и павилиони тип Илиянци от двете страни по протежението на всички алеи, мутрите, презастрояването, до степен да не виждаш култовия на времето Кубан не могат да те откажат от посещения там, то виж снимката на т.нар. ‘мохито’… Единствената полза (или вреда, въпрос на тълкуване) се крие във факта, че ги сервират по две - може да са на 8-10 лв, но пък са на вечен ‘happy hour’.

Няма да казвам наздраве…

  
Срам, срам голям. След повече от половин година тишина, правим опит за завръщане.

Откриваме сезон 2008 с текстче за мохитото в едно от култовите места по Южното Черноморие.

“Варната” във Варвара (като влезете в селото и подминете “Южни нощи” гледате в ляво от пътя) е легенда, също като Димо и неговия хотел.

Но мохитото им има нужда от лека ревизия. А именно - по-кротко с лимоните. Ако успее човек да се абстрахира от силния лимон, напитката е приятна. Незнайно защо малкото се налива в чаша за мартини, а голямото - в класическата.

Но пък бяха достатъчно добри да ни наберат една китка от собствения им джоджен, за да си забъркаме вечерта домашно мохито в генералния щаб.

Иначе от “Варната” каквато я помня отпреди доста години е останала само табелата на оградата. Цялото заведение и къщата към него изглеждат значително по-добре от онази романтична тенекия. Заварих и част от старците-разбойници. Та ако не броим, че селото е поне два пъти по-голямо и след броени дни ще има задръствания по улиците, Варвара си остава едно приятно място. 

Само че не в Италия, а в софийския ресторант

Честно, ако се отбиете там (на ул. “Верила” 3 - пряка на бул.”Витоша”, срещу НДК), си поръчайте каквото си искате друго, само не и Mojito. Докарват го на външен вид, но дотам. Напънах се да преглътна няколко пъти и си докарах колики… По-зле от Black Label, а изобщо не очаквах да го кажа някога това…

Ако бях в състояние, бих им препоръчала да изключат напитката от менюто си - като не го могат, какъв е смисълът?

Без да съм очаквала чудеса от братята виенчани, си поръчах любимата напитка в хотела, в който бях отседнала: nH Danube City. Сервираха ми коктейл с доста съмнителен изглед, който на вкус, обаче, се оказа един от шампионите, който съм опитвала!

Фин баланс на всички съставки, точно на границата на сладост! И въпреки почти нулевите температури навън и коварният дунавски вятър, напитката просто стопли душата ми

Наздраве!

Предлагам ви нещо ново - разказ от наш приятел, Константин Вълков:

Лондон

Гурме-изненади в центъра на британската столица
Кулинарен фестивал разкрива тайните на висшата кухня, а на най-посещаваното място и  рецепта за перфектното мохито 

Малцина са тези, които посещават големите европейски столици и имат възможност да вечерят в най-скъпите и престижни ресторанти там. Ако вземем Лондон за пример, със сигурност във всеки един от справочниците за този град, можеш да откриеш, че Le Gavroche, Fifteen, Scott’s, The Cinnamon и The Ivy са едни от най-актуалните места за вечеря. За да опиташ и една малка част от изисканото им меню ще ти трябва не само резервация, но и сериозна финансова инвестиция. 

Дори и да си бил в някои от изброените по-горе места, със сигурност си опитал едва малка частица от произведенията, които те предлагат. Ще ти е трудно да се отдадеш на блажена гурме-дегустация в рамките на един ден, която да ти позволи да опиташ от най-добрите произведения на готвачите във всички ресторанти, при това на прилична цена.  

В самият край на месец юли се състоя фестивала Taste of London, който решава този проблем. Около 50 от най-квалитетните лондонски ресторанти разположиха свои мини-версии в Regent’s Park в британската столица, за да представят срещу разумна цена избрана селекция от кулинарните вълшебства, които предлагат всяка вечер на изисканата си клиентела.

Паркът, който е един от най-грижливо пазените в Лондон и навярно затова все така невероятно красив, се превърна в международна кулинарна арена, където ежедневно се състезаваха най-добрите готвачи от най-престижните лондонски ресторанти. От джаз на живо, истинското италианско еспресо, мохито по специална рецепта от Ямайка, автентична индийска кухня, японски деликатеси и традиционен fish&chips, фестивалът Taste of London мигновено прерастна в истински празник за онези, които отделят достатъчно внимание на храната и всички удоволствия, свързани с нея, но и в същото време обичат да се забавляват, докато експериментират с нови вкусове. 

Оригинална изненада бе пресъздаването на истинска авио-атмосфера в един от специалните павилиони, където бе представена официално новата бизнес-класа на British Airways. Авиокомпанията е основен спонсор и организатор на събитието. Специално създаденият екип от топ-специалисти, които участват в British Airways Culinary Council, демонстрираше на всички гости как насладата от отличната кухня и уникалната селекция вина се пренася на 10 000 метра височина.  

Въпросната специална рецепта от Ямайка, за която стана дума преди малко, бе представена от бармани, които очевидно знаеха как да привлекат възможно най-много хора само с една-единствена рецепта – тази за мохито.  

Всъщност, в интерес на истината, там пих и Mai Tai, което не знам дали се приема в този сайт. Все пак, ето рецептата:

1 1/2oz. Appleton Estate V/X1 oz. Jamaican coffee liqueur

1 oz. Crème de banana

1 Half peeled chopped banana

1 oz. Single cream

1 oz. Milk

Blend all ingredients with crushed ice and serve in ahighball glass. Garnish with a banana slice.

Окей, окей, това е още по-далече и от Пиран. Градчето Боргосезия се намира на стотина километра от Милано, близо до Lago d’Orta и Lago Maggiore. Тихо, спокойно и адски красиво. Освен ако не е петък вечер и не се намирате в Betty’s Bier Eck - суперприятно заведение, една от малкото бирарии в района, в която освен добра немска бира, оказва се, можете да изпиете и доста приятно мохито. Това, което пих аз беше с балансиран вкус, без да се прекалява със захарта или ментата, тоест джоджена. И всичко това срещу скромната сума от шест евро. За съжаление времето беше хладно, та не успях да придобия пълни впечатления от ефекта му върху изморения турист.

Едва ли, но ако все пак някой ден ви се случи да минавате оттам, отбийте се до кръчмата. Наистина си заслужава, а освен с вкусни напитки, Бети ще ви почерпи и с жестоки немски наденички или печен свински бут. А, и ако някой ви каже “Хайде да идем до Генуа” - обършете му един шамар и тръгнете точно в обратната посока. Градът запада ужасно, а забележителностите не са чак толкова много, че да си струва човек да изтърпи цялата свинщина. Ама хайде стига, че го обърнахме на туристически блог:)

Слагам тук два линка към Програмата (най-добрият, според мен, сайт с информация за заведенията в България (или поне - в София:-р)):

http://programata.bg/index.php?page=restaurant&ln=1&city=1

http://programata.bg/index.php?page=club&ln=1&city=1

Единият линк води към клубовете, другият - към заведенията с храна!

Това са няколко снимки на мохито в едно заведение в Лондон. Ресторантът се казва Бенксайд (Bankside) и е на много удобно място, близо до London bridge. В коктейлът, чийто вкус е уникално добър, има листа от джоджен, но, surprise, surprise, те си го наричат “мента’, или ’spearmint’, което в превод си е ‘мента’. Това ме провокира да се поразтърся малко и виж какво определение открих в Wikipedia:
Джодженът (Mentha spicata, син. M. viridis) е вид мента, растяща в централна и южна Европа. Обича влажните почви. Джодженът /гьозум/ е тревисто многогодишно растение, достигащо на височина 30-100 см, с листа, дълги 5-9 см и широки 1,5-3 см, с назъбени краища. Цветовете са събрани в класовидни съцветия, като всеки от тях е розов или бял, на дължина и ширина 2,5-3 мм.

Да се върна на думата си - уникално добър коктейл - и да продължа, че в Лондон мохитото е толкова добро, че все едно те са го измислили… Самото заведение има happy hour, в който от можеш да изпиеш 2 коктейла на цената на един, а ако си направиш резервация онлайн, можеш да си избереш предястие и основно или основно и десерт за 10 паунда, което си е супер изгодна сделка.

И за да завърша, нека изпратя и определението за Мента-мента от Wikipedia:

Мента (Mentha) е род многогодишни тревисти растения от семейство Устоцветни. Разпространена е главно в северния умерен пояс. В България се срещат около 9 вида с многобройни вариации, от които се отглежда M. piperita - черна мента. Стъблото е клонесто, високо около 0.70 m, четириръбесто, листата са прости, продълговати, остро назъбени. Цветовете са червеникавовиолетови, събрани в класовидни съцветия; семената са дребни. Всички надземни части на растението съдържат етерично масло с главна съставна част ментол (45-65%). От надземната маса получена от 1 декар, прибрана в пълен цъвтеж през слънчево време, се получава при парна дестилация около 3-5 kg. етерично масло. В България се култивира по поречията на реките Марица, Тунджа, Вит и др.

Поздрави и наздраве, както се казва, а дали ще сложите в мохитото мента, джоджен или гьозум, си е въпрос на вкус:)

Пиран е величествено място. Тихо, спокойно и пълно с дългокраки локъл пийпъл и дебели туристи. Някой ден ще се пенсионирам там. Някой ден, някой ден…

А в Пиран най-вървежното място е Cafe Theater. Супер приятно място, досами водата. Можеш да си говориш с келнерите на почти всички езици, познати в няколко хиляди киломентров радиус. Мохитото им, обаче, не струва. Не мачкат добре лайма и ментата и слагат адски много захар, на всичкото отгоре - бяла. Но там някакси обстановката е такава, че въобще не ти пука. До момента, в който езикът ти не започне да залепва за небцето от захарта:)

фото: PhotoCharlie!@flickr

Днес ми препратиха ей този линк, с няколко вариации на тема мохито. Тази за силното мохито звучи доста интересно. Но в тая жега ако пийнеш две такива ще трябва да си ходиш вкъщи (ако приемем, че си някъде навън).

Та оттам стигнах до предхождащия го текст, на същото място (мерси за добрите думи:). От коментарите под него пък, стигнах до тук. Започва да ми мирише на първата джодженово-ментова блог война:)

Мдаа, интернет е велико нещо. Само за няколко минути ми се върна надеждата - тъкмо се бях отчаял, че сме единствените онлайн фенове на мохитото…

Апропо, знаем, че се излагаме с това рядко писане, но ако щете вярвайте - скъсваме се от работа. Този август беше менте, миналата година беше по-добре…